Видовете корозия при неръждаемите стомани
Неръждаеми стомани, обща корозия, междукристална корозия, питингова корозия, корозия в междини. Ще разгледаме видовете корозия при неръждаемите стомани
Корозия
Неръждаеми стомани
Тънък слой от богат на хром окисен филм, който се формира естествено на повърхността в присъствието на кислород, защитава неръждаемите стомани от корозия.
Въпреки това, неръждаемите стомани не могат да бъдат считани за ”неразрушими”.
Пасивното състояние може да бъде разрушено при определени условия и да предизвика корозия, както е описано по-долу.
Поради тази причина е важно внимателно да бъде подбран правилния клас стомани за конкретното приложение.
Последиците от заваряването и манипулациите върху корозионната устойчивост също трябва да бъдат взети под внимание.
Обща корозия
При този вид корозия процесите обхващат равномерно цялата повърхност. Атаките от обща корозия възникват основно в киселинни или силно алкални разтвори.
Устойчивостта срещу обща корозия обикновено се подобрява чрез увеличаване съдържанието на Cr и Mo в стоманата.
Междукристална корозия
Локална атака по и близо до границите на кристалните зърна се нарича междукристална корозия.
Неръждаемите стомани могат да станат чувствителни към междукристална корозия, когато са изложени на високи температури (500 - 850°C).
Локалната консумация на Cr по границата на кристалните зърна поради свързване в карбиди води до „изчерпани” зони с намалена корозионна устойчивост.
Отлагането на хромови карбиди може да бъде предотвратено или чрез ниско съдържание на C или чрез добавяне на стабилзиращи елементи като Nb или Ti
Питингова корозия
Това е вид локална корозия, която е силно разрушителна, и в крайна сметка води до сериозни повърхностни дефекти.
Питинговите атаки в неръждаемите стомани са най-често срещани при неутрални или кисело-хлоридни среди.
Устойчивостта срещу питинговата корозия се подобрява с увеличаване съдържанието на Cr, Mo и N.
Еквивалент на Питингова Устойчивост (PREN) е общоприет за да може да се направи
качествено сравнение на питинговата устойчивост на различни сплави:
PREN = %Cr + 3.3 %Mo + 16%N.
Неръждаемият добавъчен материал, за определен тип основен метал, трябва да бъде подбран внимателно поради неминуемата ликвация (разделяне) на легиращите елементи по време на кристализация.
Добавъчните материали са по-малко устойчиви при сравними състави.
Корозия в междини
Корозията в междини е вид локална корозия, която възниква в тесни междини при същите условия като питинговата корозия.
Въпреки това корозионните атаки възникват и се разпространяват по-лесно в пълни с течност междини, където кислородът, необходим за да поддържа пасивния слой, се изразходва побързо.
Типични примери са под уплътняващи повърхности, припокриващи се съединения, под главите на болтове и нитове.
Специална форма на корозията в междини се нарича корозия при наслояване. Появява се под неметално наслояване или покритие върху металната повърхност.
Стоманите с добра устойчивост срещу питингова корозия имат също така и добра устойчивост срещу корозия в междини.
Пукнатини от корозия под напрежение
Пукнатините от корозия под напрежение (ПКН) са причинени от комбинираното действие на напрежение на опън и излагането на корозионни среди.
Металната повърхност може на практика да изглежда ненарушена, докато фини пукнатини се разпространяват по цялата дебелина на метала.
Стандартните аустенитни неръждаеми стомани, в частност, са податливи на ПКН в разтвори, съдържащи хлорид.
Рискът се увеличава с повишаването на концентрацията, по-високото напрежение на опън и повишаващите се температури.
Въпреки това, ПКН рядко могат да бъдат открити в разтвори под 60°C.
Феритните и дуплексните неръждаеми стомани като цяло са силно устойчиви срещу ПКН и повишеното съдържание на Ni и Mo подобрява устойчивостта на аустенитните класове.
