Плътни телове за МИГ/МАГ заваряване
МИГ заваряването може да бъде изпълнено чрез три техники: заваряване с къса дъга; заваряване със струйна дъга и импулсно заваряване.
Заваряването с къса дъга се използва за тънки материали, коренови шевове в материали с по-голяма дебелина и за заваряване в трудни заваръчни позиции.
Изпълнява се при много по-ниски стойностти на заваръчния ток и напрежение в сравнение със заваряването със струйна дъга.
При заваряването с къса дъга преносът на материал става чрез къси съединения през капките разтопен метал.
При заваряването със струйна дъга, преносът на метал се осъществява чрез струен трансфер с финни капки, а не чрез къси съединения през дъгата.
Тази техника е по производителна и е най-подходяща за заваряване в долно положение на материали с дебелина от 3 мм и повече.
При импулсно заваряване преносът на метала се контролира чрез подходящи импулси на напрежението, които са насложени върху основното заваръчно напрежение.
Така възниква контролирана струйна дъга, при която при всеки импулс се пренася по една капка метал.
Средните стойности на заваръчния ток са значително по-ниски в сравнение с тези при обикновеното заваряване със струйна дъга, което е голямо преимущество при заваряване на различни видове неръждаеми стомани.
Импулсното заваряване може да се прилага във всички заваръчни позиции за постигане на контролирано топлинно натоварване.
Защитен газ
В допълнение към общата защита на дъгата и заваръчната вана, защитният газ изпълнява много други важни функции:
• Формира плазмената среда на дъгата
• Стабилизира катодното петно на дъгата върху повърхността на материала
• Осигурява равномерен пренос на разтопените капки метал от тела към заваръчната вана
Затова, защитният газ оказва голям ефект върху стабилността на дъгата и преноса на метал, както и върху поведението на заваръчната вана и в частност, върху провара.
Защитните газове за обща употреба при МИГ заваряването са смес от аргон, кислород и CO2, като специализираните газови смеси могат да съдържат хелий.
Газовете, които обикновено се използват за неръждаеми стомани, са:
• аргон + 1 - 2% кислород
• аргон + 2 -3% въглероден диоксид
• аргон + хелий + въглероден диоксид + водород
Чист инертен газ, аргон или смес от аргон и хелий се препоръчва единствено за заваряване на високо легирани с никел стомани и сплави на никелова основа.
При МИГ заваряване на неръждаеми стомании дъгата е много нестабилна при употребата на чист инертен газ.
Малки количества кислород или CO2 в аргоновата защита подобряват стабилността на дъгата, както и тънколивкостта и умокрянето на метала на заваръчния шев.
Добавките също така минимизират подрезите, което е проблем при заваряване с чист аргон.
При заваряване на ELC стомани (стомани с максимум 0.03% въглерод) не се позволява повишаване съдържанието на въглерод.
Като цяло, аргон с до 5% CO2 има неутрално въздействие, но при заваряване на ELC стомани възможното повишаване на съдържанието на въглерод трябва да се вземе под внимание.
Аргон с 2% CO2 добавя около 0.01% въглерод към метала на заваръчния шев при заваряване със струен пренос.
Смес от четири газа може да предложи предимства при заваряването с къса дъга.
Хелият в сместа от газове може да осигури по-добра защита в трудни заваръчни позиции, като подобрява и провара.
Въпреки това, водорода в защитния газ трябва да бъде избягван при заваряване на неаустенитни неръждаеми стомани.
